Преминете към основното съдържание

Болест на Помпе

Етиология и патогенеза

Болестта на Помпе е рядко, генетично метаболитно заболяване, което се дължи на мутации в ген, отговорен за синтезата на ензим, необходим за разграждането на гликогена до глюкоза в тъканите. Той се нарича кисела алфа-глюкозидаза.

Нарушената му функция води до невъзможност гликогенът да се разгради и той се натрупва в различни клетки и тъкани, което води до тяхното увреждане. Най-тежко засегната е мускулната тъкан, предимно напречно-набраздената – т.е. скелетните, както и сърдечните мускули. Но, излиза все повече информация, че болестта засягат и други тъкани и органи.

Болестта на Помпе изцяло генетично заболяване и се унаследява по автозомно-рецесивен тип. Всеки един от нас получава половината си генетичен материал от майката, и другата половина от баща си, като всеки ген има по две копия върху хромозомите.

За да се развие заболяването, трябва да са налични мутации и в двата получени гена за кисела алфа-глюкозидаза. Рискът, ако двамата родители, носители на по една мутация да се срещнат, и при всяка бременност да се развие това заболяване е 25%.

Клинични прояви

Клинични прояви при болестта на Помпе
Фигура 1. Клинични прояви при болестта на Помпе

Заболяването може да започне в периода след раждането, като това е т.н. класическа форма.

При нея децата се раждат с:

  • намален мускулен тонус,
  • вяли,
  • не развиват двигателни умения,
  • трудно гълтат и сучат,
  • не наддават на килограми.

Във времето развиват слабост на дихателната мускулатура и проблеми със сърцето.

Заболяването може да започне във всяка една възраст, до 6-7-ма декада. Когато се развие след първата година, говорим за т.н. късна форма, която може да е детска, юношеска или при възрастни хора.

Тогава основната проява на болестта е мускулна слабост, която ние, лекарите, наричаме пояс-крайник, защото първо ангажира поясните мускули – тези на бедрата и на мишницитетазовия и раменния пояс, бедрата и мишниците.

Наблюдава се промяна в походката, която става клатушкаща се, човек по-трудно се изправя от клекнало и легнало положение, вдигането на ръцете над рамената е затруднено, като се засягат и мускулите на гръбначния стълб.

Другото, което е типично за болестта, но не и задължително е, че в хода на заболяването се развива слабост на дихателните мускули, което която може дълго време да остане незабелязана, докато една банална настинка, не доведе до дихателна недостатъчност.

Изследвания за поставяне на диагнозата

Типичен показател е повишаването на определен ензим в кръвта – креатин фосфокиназа, който се открива в мускулните клетки.

Друго изследване, което може да ни насочи към тази диагноза или поне да ни накара да се замислим е ЕМГ- електромиографско изследване, при което чрез изследване на мускулите с иглена ЕМГ може да бъде установено увреждането им. Ардиография е важен елемент.

Функционалното изследване на дишането е необходимо за оценка на засягането на дихателните мускули.

Оценката на кордиологичния статус чрез ЕКГ и ехокардиография са важни елементи за поставяне на диагнозата.

Ензимното изследване върху филтърна бланка определя активността на дефицитния или липсващ ензим кисела алфа глюкозидаза и поставя окончателната диагноза. Ако се установи, че той е намален, следващата стъпка е генетично изследване, за да се търсят конкретните мутации в гена.

Какви могат да са погрешните диагнози

Диференциална диагноза

Общи симптоми

ПМД тип пояс-крайник (LGMD)

Прогресивна мускулна слабост тип пояс-крайник, променена походка, повишена СРК

Прогресивна мускулна дистрофия тип Becker

Прогресивна мускулна слабост тип пояс-крайник, затруднена походка, дихателна слабост, кардиомиопатия, повишена СРК

Фацио-скапуло-хумерална мускулна дистрофия

Мускулна слабост с изразено засягане на раменния пояс

PROMM

Мускулна слабост по-изразена за проксималните мускули на крайниците

Спинална мускулна атрофия

Асиметрична мускулна слабост, мускулни хипотрофии, повишена СРК

Латерална амиотрофична склероза (ALS)

Прогресираща мускулна слабост, дихателна слабост, повишена СРК

Булбоспинална мускулна атрофия на Kennedy

Булбарна слабост, дихателна слабост, повишена СРК

Ендокринни миопатии

Мускулна слабост тип пояс-крайник, повишена СРК

Полимиозит

Прогресивна симетрична мускулна слабост, дисфагия, повишена СРК

Лечение и проследяване

Лечението включва венозно приложение на липсващия ензим.

Медикаментът се прилага венозно, веднъж на всеки две седмици. Вливането на ензима продължава около два часа.

Осен това пациентите се проследяват от невролог, кардиолог, пулмолог и физиотерапевт.

Лечението продължава цял живот.

При това заболяване използваме мултидисциплинарен подход за проследяване и на терапията. Поради това, че пациентите имат мускулна слабост, нуждаят се и от рехабилитация, физиотерапия.

Скринингови програми

От 2012 г. в България се провежда скринингова програма след пациенти с неизяснена мускулна слабост.

Скринингът се провежда от невролози и ревматолози, като в България вече има 35 центъра за тази цел. Те са разположени най-вече в университетски клиники и областни болници, в които работят електромиографисти.

Центърът, координиращ другите центрове, в обобщаването на клиничната информация, изпращането на тестовете е в Клиниката по нервни болести на „Александровска“ болница, където се намира и Експертният център по наследствени, неврологични и метаболитни заболявания, който е и част от европейската референтна мрежа по невромускулни заболявания.

За провеждане на изследване - тест върху суха капка са въведени следните критерии:

  • Включващи критерии:
    • Подписано информирано съгласие за изследване
    • Синдром на вялото бебе
    • Мускулна слабост тип пояс-крайник
    • Аксиална мускулна слабост
    • Дихателна недостатъчност
    • Мускулни болки
    • Ригиден гръбнак/криловидни лопатки
    • Повишение на креатинкиназа (СК) > 300 U/l
    • Липса на фамилност или АР тип на унаследяване
    • ЕМГ данни за миогенни промени
  • Изключващи критерии:
    • Неподписано информирано съгласие
    • Генетично верифицирана миопатия
    • Фамилна анамнеза и генеалогични данни за Х-свързано или
    • АД унаследяване

В България има регистър за болест на Помпе, който се поддържа от Експертния център по наследствени, неврологични и метаболитни заболявания, като броят на пациентите с болест на Помпе в България на този етап е 12 човека.

Европейски проекти

Успешното проучване на механизмите на възникване и начините за повлияване на НМЗ зависи от координираните усилия на национално и международно ниво

TREAT-NMD CARE-NMD

Бисквитки

За осигуряване на правилното функциониране на уебсайта ние използваме „бисквитки“. Избирайки опцията „Приемам всички“ Вие се съгласявате с ползването на всички бисквитки.