Митохондриални заболявания

Митохондриалните заболявания са хетерогенна група мултисистемни заболявания, обусловени от мутации в ядрената или митохондриалната ДНК, водещи до нарушение на окислителното фосфорилиране и продукцията на енергия в клетките.  

Общата честота на митохондриалните заболявания е приблизително 1:5000 индивида в световен мащаб.

Едно от големите предизвикателства на митохондриалните заболявания е разнообразната клинична изява по отношение на възрастта на начало, от неонаталния период до късна възраст и съвкупност от симптоми. Разграничават се различни типове – синдром на Kearns-Sayre или митохондриална енцефалопатия, конгенитална мускулна дистрофия с митохондриални  структурни промени, прогресираща външна офталмоплегия, енцефаломиелопатии, кардиомиопатии и др. 

Най-често при тези заболявания се ангажират различни органи и системи.

• Мускули: намален толеранс при физически упражнения, хипотония, слабост на проксималните, фарингеалните мускули, птоза и офталмопареза
• Сърце: ритъмни и проводни нарушения, хипертрофична кардиомиопатия
• ЦНС: миоклонии; епилептични пристъпи; деменция; глухота; атаксия; инсултоподобни епизоди; паркинсонов синдром; когнитивни нарушения
• Зрителен анализатор: оптична атрофия; пигментна дегенерация на ретината; катаракта
• ПНС: Аксонална невропатия
• Ендокринна система: ЗД; хипопаратиреоидизъм; екзокринна панкреасна дисфункция; нисък ръст

Митохондриалните заболявания с късно начало най-често се дължат на мутации в мтДНК, докато мутациите в ядрения геном, нарушаващи продукцията на енергия, водят главно до по-ранно начало и по-тежка клинична картина на мултисистемно засягане.

Точната диагноза на тези мултисистемни заболявания е комплексен процес, налагащ участието на мултидисциплинарен екип от специалисти, както и хистологична, имунохистохимична и генетична верификация. Полезно от клинична гледна точка е комбинирането на симптоми на засягане на нервната система, мускулите, ендокринните жлези и сърцето. Фамилната анамнеза е важен елемент от диагностичния процес, определящ начина на унаследяване. В част от случаите се установява увеличен лактат и съотношение на лактат/пируват над 50:1 в серума. Повишеният лактат и белтък в ликвора са по-малко специфични. Креатинфосфокиназата (СРК) може да е леко повишена, но не повече от 1000. Електромиографията може да демонстрира миогенни увреди. Типични промени на невроизобразяващите изследвания са калцификати в базалните ганглии и инсултоподобни лезии. При хистохимично изследване на мускулна биопсия от пациент с митохондриална цитопатия оцветяването с  Gomori трихром или сукцинат дехидрогеназа открива субсарколемно натрупани големи атипични митохондрии, придаващи на мускулните влакна абнормен вид на разкъсани червени влакна (ragged red fibres). Оцветяването с цитохром С оксидаза (СОХ) установява СОХ-негативни влакна.  Електронната микроскопия демонстрира гигантски митохондрии с редукция на кристите, наличие на паракристалинни включвания. Дори при нормална мускулна имунохистохимия е важно изследването на ензимната активност на дихателните вериги. Генетичното изследване за мутации в ядрения или митохондриалния геном има важно значение за поставяне на диагнозата и последваща пренатална диагностика.

Важно значение след поставяне на диагнозата има проследяването на тези пациенти – за кардиомиопатия, ритъмни и проводни нарушения, дихателна слабост, изследване на зрение, слух, ендокринни смущения с възможност за последваща симптоматична терапия.

На този етап терапията на митохондриалните цитопатии е симптоматична с коензим Q10 (CoQ10, 3,5-15 mg/kg/ден), α-липоева киселина (3,5-10 mg/kg/ден), рибофлавин (2,5-5 mg/kg/ден), фолинова киселина (800 µg дневно), l-карнитин (15-50mg/kg/ден), креатин монохидрат (100 mg/kg/ден), тиамин (2,5-5 mg/kg/ден), ниацин (100 mg дневно), пантотенова киселина (500 mg дневно), витамин B12 (500 µg ежедневно), биотин (30 µg дневно), витамин С (5-10 mg/kg/ден и витамин Е (5-10 mg/kg/ден), но пренаталната диагностика при известен генетичен дефект има важно значение.

Тъй като митохондриите са от съществено значение за производството на енергия, много митохондриални заболявания се обострят при наличие на повишени катаболни състояния като инфекция. Лечението при такива „кризи“ е насочено към корекция на метаболитно нарушение.